Патрон на СУ

 

Оригинален документ, непубликуван досега, който за пръв път категорично доказва, че Васил Левски е посещавал Кюстендил, бе представен във Възрожденското училище по случай 174-годишнината от рождението на Апостола на свободата. Уникалното свидетелство е издирено от Румен Манов – кюстендилец, който живее в столицата и колекционира ценни предмети и документи от историята. Манов е известен в града под Хисарлъка с книгата си „Модерният Кюстендил” с богата илюстрация от миналото на града, както и с щедрите си дарения, които често прави на Регионалния исторически музей. Пред наш репортер той сподели, че е подготвил ново дарение, което скоро ще бъде предадено и представено пред обществеността. За читателите на „Наблюдател” той разказа:

„За пръв път имаме писмено наследство, което доказва присъствието на Апостола в Кюстендил. Това са спомени на опълченеца Гаврил Попсимеонов (наричан от близките си дядо Гаво), записани през 1936 г. Живее до 16 март 1941 г., п

огребан е в Кюстендил, през1928 г. става негов почетен гражданин и му дават едно място в центъра на града. Той е описал цялата си биография в документа – какво е вършил, с кои хора се е познавал – вкл. много забележителни исторически личности. Срещал се е и с Христо Ботев, с Ильо Войвода, бил е на Шипка и Шейново и т.н.

Каква е историята на документа – след една моя статия за генерал Вазов при мен дойде една възрастна госпожа – Петрана Ганчева (тя носи името на дядо си ген. Петър Ганчев, който й е и кръстник, бил е адютант на цар Фердинанд). Тя ми каза, че мъжът й Иван Хаджиангеловима кюстендилски корен – неговият дядо е разхождал Левски из Кюстендил и околията. Една от дъщерите му – Елена, която била машинописка в съда, под негова диктовка записва спомените му и след това ги напечатва, през 1936 г.

 Гаврил Попсимеонов е роден през 1848 г., на 26 октомври, в селцето Вирче, тогава Кюстендилска околия, сега се намира на сръбска територия (през 1936 г. е било в Югославия). Биографията на поборника опълченец е изключително интересна. Имал е две дъщери – Мария и Елена, и синове Георги и Никола. Според този документ Левски е идвал в Кюстендил, изброени са хората, с които са правени сбирки за създаване на комитет – Даскал Димитри, Точе Кадинмостки, Георги Арабаджията, Мито Бояджията, Христо Бояджията, Рамадана и други. Дори дава сведение, че го е водил и Левски се е срещнал с дядо владика Иларион Ловчански, през 1873 г., след август месец – тогава владиката идва тук. След това Г. Попсимеонов води Апостола в село Соволяно при дядо Стоян Цуцурана. Там Левски оставя пари за дървено масло (зехтин). Левски е идвал още един път, престоял два дена, в хана на Кадинмостки имало двама бейове. Изчезнали им кемерът с жълтиците и златният часовник. Те се заканвали, че отиват до Паланка и като се върнат, ако не ги намерят, на малкото Точе (синът на Точе Кадинмостки) главата ще му отрежат. Те заминават, а Левски казва – Хаджи Точе, кемерът с жълтиците и златният часовник са у мене, аз ги взех за делото. Опълченецът продължава – изпратихме Левски след това за Паланка (бел. ред. – гр. Крива Паланка, Македония), в манастира „Св. Йоаким”. И като се върна – замина, където го и предадоха...Т.е. говорим вече за късната есен на 1873 г.

След това Гаврил Попсимеонов отива в емиграция, по-късно се среща с Христо Ботев и четата му, става опълченец, отива под командването на генерал Столетов, после – заедно с Дядо Ильо – в авангарда пред отрядите на генерал Гурко, влиза в София, после заедно с руски части тръгват за Радомир, описва и влизането заедно с Дядо Ильо Войвода в Кюстендил и освобождаването му, стига и до Симитли”, каза Р. Манов.

Румен Манов разкри и други интересни подробности около личността на Апостола.

Паметникът на Левски в Кюстендил започва да се строи през 1881 г. Когато той през 1888 г. е на завършване, един беловлас господин стои там и дава мнение какъв камък да се избере – той всъщност е хаджи Иванчо Хаджипенчович, единственият българин, подписал смъртната присъда на Левски. Той е бил в близкото султанско обкръжение, тогавашния държавен съвет на Турция. Неговият е бил решаващият подпис. И човекът, който де факто е обесил Апостола (с този си подпис), казва – ние мислехме, че бесим един нехранимайко...Той умира дни преди да бъде осветен паметникът на Апостола през 1895 г. Аз знам тези неща от записките на Стоян Заимов, а той ги е писал в двора на сегашното Възрожденско училище в Кюстендил, уточни Манов. Това става на 5 юли 1895 г. в Кюстендил. Заимов е бил учител в Педагогическото училище в града. Той именно е записал разговора с хаджи Иванчо Хаджипенчович.

Представянето на документа бе придружено и с показването на уникални снимки, издирени от Манов и непубликувани досега, например на цялото семейство на опълченеца и изглед на Кюстендил от 1895 година.

Отбелязването на годишнината завърши с поднасяне на цветя на паметника на Апостола в центъра на града.

 

Опълченецът Гаврил Попсимеонов с внука си Иван Хаджиангелов, той сега е на 80 години и живее в София – кв. ”Редута” (снимката се публикува за пръв път).